66. БУДНИ ДА БЪДЕМ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр, 1)
„Разумният человек живее в тоя и в оня свят едновременно, а
глупавият - никъде.
Ако вие мислите, чувствувате и действувате право, то е благо
най-първо за вас и за вашите приятели и после - за окръжаващите
ви.”
Силата на банкерина е в неговата каса; на военния - в неговото оръжие; на учения - в неговото знание.
Но кога?
Когато умеят разумно, на място да ги употребяват. Ако банкеринът пилее парите, военният убива брата си, ученият говори на невежи, които не разбират - това е прахосване на време и труд.
А истинската наука е само това, което е потребно за живота - другото е товар. И ако днес има учени, които сами не знаят как да живеят правилно - камили са те, които носят ненужен товар, а не учение. Сами не са щастливи - и на другите път към щастие не знаят да покажат.
Напразно жадните протягат ръце към тях - самите те с празни души се реят по света... А според въдицата е и рибата: на големите въдици - големи риби се ловят.
Днес хората ламтят за много. Но много дават само тия, които не дават своето.
И които вземат, винаги трябва да помнят, че има добро, което е привидно добро, както и има зло, което е привидно зло.
Истинското добро е това, което е направено с любов. То винаги съдействува за творчество в живота, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек.
Светът днес е изправен отново пред изпитания. Кървавите стълкновения между братята-хора - кошмар на недалечно минало, се прозират като възможно близко бъдеще.
Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина. Да, повече свобода и човещина са нужни днес! Будни да бъдем!
